ВРЕМЕ Е

на Едвин

ВРЕМЕ Е 
ЗА СТРАХ ОТ БОГА
И ЗА БЕЗСТРАШИЕ
ВРЕМЕ
ДА ВИДИМ СЕБЕ СИ
В ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ
ВРЕМЕ ЗА ВИК
ВРЕМЕ ЗА БЕЗМЪЛВИЕ
ВРЕМЕ ЗА ВРЕМЕТО 

Ден 7, 29 юни 2013.

 

Вървете си в мир, г-н премиер!

Открито писмо до Президента на Република България Росен Плевнелиев 01.07.2013 / 16:35

ДЕН ШЕСТИ ОТ ГЛАДНАТА СТАЧКА НА БЪЛГАРСКИЯТ ПОЕТ ЕДВИН СУГАРЕВ! КОЛКО ОЩЕ ДНИ! ИЛИ ДА ЖЕРТВАМЕ ЕДИН ОТ ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ТАКА, С ЛЕКА РЪКА, ЗАЩОТО НЯКОЙ Е ДОСТАТЪЧНО НАГЪЛ ДА НЕ УВАЖИ ВОЛЯТА НА НАРОДА СИ, КОЙТО, ОСВЕН ДАНЪКОПЛАТЕЦ Е И НЕГОВ РАБОТОДАТЕЛ! ГОСПОДА, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ ЖЕЛАЕ ДА ГО ПРЕДСТАВЛЯВАТЕ. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ИСКА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ!



http://www.svobodata.com/page.php?pid=11749&
rid=154&archive

Открито писмо до Президента на Република България Росен Плевнелиев 

СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ - ДЕН СЕДМИ - ДАНСwithme ден7

                                      "Господа, в България не бият!"
                                                            
                                                                  Петко Каравелов

Не подминавай църквата!
Никога не я подминавай -
можеш да срещнеш някого,
когото обичаш -

Казвам си и срещам Катя -
поетесата с име Екатерина...

Не подминавай църквата,
никога не я подминавай!
Дори, когато вратите й
се захлопват пред очите ти -

Казвам си и продължавам
да вървя като неравнодейна рима.

Дори, когато в девет без 15
недалеч от онзи ден
един мъж префучава край мен
в метрото до църквата -
по същото време,
на същото място,
по същия начин -
потънал в пътя на вечерта.

А друг държи знамето
като свещ в ръка -
сякаш от две десетилетия -
на един хвърлей светлина
от църквата на България,
където е кръстено детето ми.

Където на вечни времена
бди и почива Екатерина -
кръстила някога моя баща.

"Господа, в България не бият!" -
казал съпругът на кръстницата,
когато църквата е била
зандан и Черна джамия -

"За едни митинг,
за други бизнес!" -

мълви на жена си мъжът,
който бута бебешката количка
към площада на Независимостта.

"Господа, в България не бият!"

И народът вдига стена
до небето.


Ден 7, юни 2013.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=11700&rid=154&archive=

https://www.facebook.com/events/475048025915600/

ПУСТИНЯТА

Пустинята
е великата жажда
на низшите
понякога
нямам думи
забравям буквите
и помисленото
връхлита
като кардиограма
с неизвестно
бъдеще

23 юни, 2013

ТАЗИ ЛЮБОВ

Научих се
да ям плодове
и да се усмихвам.
Тази любов промени
гръбнака ми -
Научи ме
да се моля
Научи ме
да прощавам
Тази Любов,
така близко
до Бог
по своето
неумолимо
съвършенство.

18. VI. 2013.

САГРАДА ФАМИЛИЯ

Търся таен смисъл
в света на видимото
и расте моята катедрала
от приумици -
перла в шепите на вятъра.
Недомислията преобръщат мислите -
неродена пътека от злато
присъства в сърцето
като сградата на Саграда Фамилия
в океана на Испания
от живи и неживи обстоятелства
за присъствие
за отсъствие
и за още нещо
съвършено невидимо
и безкрайно небивало
като теб, Любов.


14. май, 2013

НЕСТАНДАРТНО

Думите -
мравки,
понесли свой смисъл
вън от нас
далеч някъде -
Изричаме ги
и толкоз -
движението покълва -
расте до небето
нарамило себе си


Лазаровден, 2013 - Витоша

* * *

Снегът цъфти по дърветата
а слънцето е зелено
като никога
глухарчетата греят
в дворовете -
в шепа небе от слънца

Лазаровден, 2013 - Бистрица

ВСИЧКО

ХОРАТА СТРОЯТ КЪЩИ -

КОЛКО СМЕ КРАТКОВРЕМЕННИ.

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК ВСЪЩНОСТ -

ЕДНА ЛЮБОВ,

ЕДНО ЧУВСТВО

ЗА ВСИЧКО ОСТАНАЛО.



Лазаровден, 2013 - Бистрица

ВАЖНИ СА ДУМИТЕ

В НАШИЯ СВЯТ ОТ ДУМИ

СТОЙНОСТИТЕ НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ

ТОВА, КОЕТО ОСТАВА

СА САМО ДУМИТЕ -

ГОЛИ ОТ СМИСЪЛ

ОБЕЗСМЪРТИЛИ ЧУВСТВАТА



Лазаровден, 2013 - на път към Бистрица

ОЩЕ ЛИ

Помниш ли
формата на сърцето -
като разцъфнала вишна,
като сянка на облак
върху снежните хребети?
Сърце за смърт,
сърце за причастие -
като орлово гнездо.

Лазровден, 2013

СРЕДОТОЧИЕ

Арената на думите
отново ни призовава.
И ние с тебе заставаме -
кръг от конквистадори -
от две начала
от два края -
ин енд ян
в кръговрата
на словото.

Лазаровден, 2013

ВЪРВЕЙКИ

(стихотворения от вчера)

ВРЕМЕ

Моето време
е мое време -
принадлежи
само на мене.

ПИТАШ

Питаш -
що за жена съм?
Аз съм всички и никоя -
няма такава жена.


ГОРЕ

Вече не ме интересуват къщите –

всякаква състоятелност.
Състоянието на свещ,
заровена в пясъка
потънала в
глухите си основи
край шума на реката.
Кой гарантира, че
ще бъде след 10 поколения
Бистра?
Интересува ме
пламъка.

ОЧИЛА ЗА СЛЪНЦЕ

През очилата
се менят само цветовете,
които някой много обича -
останалите са същите.


ОТРАЖЕНИЯ

Нищо не може
да отнемеш
от голите стени,
стаени в себе си.
Ако запалиш свещ само -
Пламъкът ще те отразява,
Ще те превръща в къща
Може би в дом
за невидими.


СБОГУВАНЕ

Дано пак се видим... –
казвам на свещеника
и той ми казва:
от вас зависи –
Какво зависи от мен!

ПАМЕТ

Колкото по-объркани са
мислите ми,
толкова повече се събуждам
и губя най-важното.


ЗАДУШНИЦА

Един ден
ще изпусна писалката,
ще затворя очи
в съня си
ще прекрача прага
на този свят
през мълчаните светове
ще премина
и няма да роня сълзи –
Готви се
Да ме посрещнеш.

ВЕЧНОСТ

Човек се ражда,
за да живее,
а не да умре -
крехка е вечността,
вечни сме само ние -
пробудени от вечност.


ПРОШКА

Раздаваш
за Бог да прости,
но Той, доколко прощава
на нас –
неговите отшелници –
прокуденици от себе си?


РЕКАТА

По улица „Манастирска”
има доста кокичета
само стъпките ми
остават
в шума на реката.

ОГЛЕДАЛНО

Онези къщи, облепени
с начупени огледала -
шарени повече от мене
със своето слънцестоене
безстилно светят -
Истински греят
пранетата.

ЖИВИ

Мирише на загоряло мляко –
Не проливай
излишно сълзи
над ланшното,
отколешно мляко –
в кристални
като сълзи бутилки
времето е същото.
Напомня ни,
че сме живи.

УЛИЦА СИНЧЕЦ

Пътувам
в деня
на прошката –
докъде ли
ще стигна?

Задушница

Март, 2013 - Бистрица

ТОМА НЕВЕРНИ

“Блажени, които не са видели и са повярвали”
Йоан - 20:28

Дяволът си играе
на кегли
със сърцето ми,
Но той не знае -
срещнах мой брат.
Губи битката -
Аз съм реми.
Аз съм никога.
И преминавам
стария град -
зад залостените врати
бди милостта -
всички свеждат очи -
Безкрайна е милостта,
защото "милост"
означава безсмъртие
И преминавам.

25. 01 2013.

GODGIFU

НЯМА ВРЕМЕ

Няма време
да кажеш нищо
Само докато
се обърнеш
ще мръкне
Хребетът на
планините
ще потъне
в небето -
Хората не са
добронамерени
Луда Жено
Прибери се
в себе си
вдигни
всички мостове -
вдигни ги високо
до Възбог
Опъни лъковете
като струни
на арфа -
клавесина
на времето
тъне
в забрава
Наточи мечовете
и стреляй
в сърцето -
право в сърцето
на времето
Сражавай се
до последно -
до последната
капка
живот
до последната
капка
безсмъртие
до последната
тънка усмивка -
като месец
над тебе
разперена
Полети
и никога
не се връщай
на тази грешна
земя -
Намаш време
дори
да помислиш

14. 01. 2013.

БОЛКАТА

на Павел Серафимов - Sparotok

Станиолени сълзи -
стотинка за из път.
И зъзнеща омраза.
Не ще те спрат,
дори пред теб
от ада сенките
да слязат.
Стоманени сълзи
и чужди светлини
в сърцето болката
ще пазят.
Тя, болката ще доболи,
когато вкамени омразата.

9. 01. 2013.

ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ

И като птица
ще отпивам чая
на светли глътки -
времето е спряло
в едно единствено сърце -
в небета зимни
и в небета летни
и в небеса
подобно прилагателни,
статични от емоция
и цвят, и всичко,
което вдишвам
на кристални глътки
през всички времена
от всички бури
под всички дъждове.
И все така обичам
да чакам
в тишината -
огромния гепард
на времето,
да го погаля
много тихо
и да изчезнем
само двамата.

4. 01. 2013.

КАЛИГРАФИЯ

На два подскока
от всички азбуки,
на три хвърлея
от сърцето
съществува
това, което
наричаме
с имена,
но няма
име.

4. 01. 2013.

СВЕТА ГОРА, "ЗОГРАФ"

КОЛКОТО

Оръжието ми -
една писалка.
А някога
воювах с меч.
Сега, очаквам
Любовта ми
да ме води
през скръб и радост,
сън и смерч.
И колкото живея
толкова обичам.

1. 01. 2013.

ВРАБЧЕТАТА

Врабчета пият сладолед,
а камъните остаряват -
Материята се премества
във себе си - каква измама!
                                        1989

Някой ще ми каже ли,
защо измряха врабчетата?
Нали ще ме разберете,
ако утре изчезна
и отида при тях -
природата зове.
И всичко е в едно
единствено същество -
куче, коте, дете.
Природата е киберврабче -
скача с удар на сърце,
а ние - тъмни двуноги,
не можем да скачаме,
но можем да мразим
неповторимото.

16. XII. 2012. 

СКЕПСИС

на Николай Кънчев

Крехкостта
люлее безсмъртието
в шепите си
и отглежда
безсмъртие.
Всичко временно
девалвира отдавна
след смъртта
на поетите,
ласкави
с времето.
Човечеството
се освобождава
от навика
да бъде човечество.
А любовта
зъзне
някъде.

7. XII. 2011.


http://www.facebook.com/PoeticenNikulden

http://www.facebook.com/NadezhdaIskrovaNadezhdaIskrova

КАРТОИГРАЧИ

по Пол Сезан

Мъглата пречи
да видим луната.
Кой ще ми я покаже?
Кой ще ми каже,
дали е новолуние
или е на разсип?
Кой ще ми каже,
колко пъти още
ще се продаде
тази картина?
Кой ще има куража
да блъфира луната
и да ми я подари
като безсмъртен спомен
да свети вечно
след мене
над кипарисите
на Ван Гог,
които никой
не може да ми покаже,
защото са невидими.

25. XII. 2012.

"РОЗАТА И ВЕНЕЦЪТ"

(по една премиера)

на Иван Цанев

Безкористно -
горно "до" -
полита
в самолет от хартия
остава
поезията -
да брани,
да поражда мълчание.
"Не позволявай
да те обиждат!"
Нищо в нас
не е адмиративно -
Пламенно е.

12. 11. 2012.

по премиерата на Пламен Дойнов -
"София Берлин" - в сцена клуб "Максим"

С И Р И У С

ПРЕДИСТОРИЯ

Студът пропада в мен -
бездънно ехо
от предистория.

И кучето ме води -
Алфа Куче.

До сянката на Сириус -
монета,
заглъхва тънкият ми смях.

Погребаха ме с куче -
там ще ме откриеш.

10. 11. 2012.


СИРИУС - 1

Небето носи студ
от предистория.
и Кучето ме води.

Търси` над времето -

в сянка от трева
или звезда
ще ме откриеш.

11. 11. 2012.

ИЗМИСЛЕН ДЪЖД

На кръст разпъва ме дъжда -
Исус да съм,
не бих възкръснала.
И малки капчици вода
блатата
в небеса превръщат...
След сто къбленца самота
и Маркес няма да е същият.
Навън е сухо.
Докога
ще достроявам
сини къщи?

ОБЛАЦИТЕ

Облаците минават
над главата ми.
Живея като човек,
но всъщност съм облак -
с памет на облак,
с душа на облак.
Спускам се ниско
над поляните,
да целуна тревите
или повивам звездите -
докато остареят,
в себе си ги люлея.
И когато изстинат,
започвам да плача
с тихи и сини сълзи.

5. 11. 2012.

ПРИЗНАНИЕ

Обятията на нощта
не помнят,
нито звездите знаят,
кога, къде и колко
път ще извървим
един към друг,
та себе си да срещнем
и да се слеем
завинаги
със падащия дъжд
и с вятъра
и с въздуха
до болка невъзможен -
над времето,
над нас, самите,
до рамото на Бог.

3. 11. 2012.

ЗА СМЪРТ, ЛЮБОВ И БЕЗСМЪРТИЕ

Аз съм литература.
Толкова нереална, колкото нея -
след смъртта оживявам.
Затова ли се опита
да ме убиеш?
Почти успя,
чуваш ли!
Почти успя
да ме обезсмъртиш.
И какво сега.
Какво сега!?
На кладата
от сухи листа -
от есен, от дървета,
от плът и кръв клада,
остават
няколко думи -
Винаги остават.
За смърт, любов
и безсмъртие.

30. X. 2012.

* * *

*  *  *

На Таня - Stela50

Не мога да помня
повече от морето,
от мъжете, които улавят
риба в смъртоносните бури,
от пясъчния човек
пред църквата -
мим, който се усмихва
само на бебето.
Не мога да помня
повече от котето,
което говори с кучето
и кучето, което
говори с котето,
от звуците, които извират
от инструмента,
чието име не зная
и не искам да науча,
изпълнени от момчето,
което сънувах,
преди да срещна
в Созопол -
градът на Слънцето...
Старият град.
Затова записвам,
когато мога,
когато има как
и с какво -
Иначе живея.

12. IX. 2012.
Созопол, старият град

СПРЯЛО ВРЕМЕ

Премествам се -
А времето остава
неподвижно
в паметта на спомена
за теб.
И аз не мога
да го стигна.
Като статуя стоя -
не се променям.
Дочувам думи,
ветровете на морето,
за да преместя времената -
живот да дам,
любов да дам
и себе си
да взема.

1. X. 2012.

КОЛКОТО СМОКИНЯ

Тъжни мъже,
стари къщи.
Обичах те,
колкото смокиня,
но си тръгнах,
а ти не разбра
странния аромат...
Ти не ме задържа.
Сега обичам
живота -
Великото море
и Слънцето -
градовете
на хората.
А можех
да те обичам,
колкото смокиня -
и да грея
само за теб.
Да ухая само за теб.
И птиците в клоните ми
да пеят вечно.

11. 09. 2012.

ЛУЧИА ИРИСИ - "Смокиново дръвче" - живопис, масло

ОСТАВЯМ МИСЛИТЕ

Оставям мислите
да отлежават като бисери,
а те избухват
като древно вино -
гъсто и непрогледно.
Нима мога да обгърна
истината за историята
на своето пребиваване
така неравна?
Как бих могла да бъда
реална за другите,
щом мислите ми
губят своето време,
преливат извън очертанията,
нагънати от релефите
на векове и думи.
И ето, прииждам отново
като потоп в бели дрехи
там, на космодрума, където
има крила за всички,
които не се страхуват
от себе си и от другите.

12. 09. 2012.

ПОДРЕДБА

Подреждам къщата.
Тя мене - повече.
В цъфтежа си
изсъхват
живите цветя
И ги подреждам
пред иконите -
прозирно бели,
а тъмна
е моята душа -
като в предесен бурна,
с ухание
на силен дъжд.
И вещите
престават
да ми пречат
невеществено.
Остават
няколкото книги -
Да светят
другаде.

27. 08. 2012.

ЛУЧИА ИРИСИ - "ГОРА ОТ МИСЛИ" 
  
http://bgsever.info/luchia-irisi.htm

https://www.facebook.com/luciairisiart 

ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ

на сестра ми

Прекалено широко
е сакото ми -
ръкавите предълги -
обичам го,
защото е дарено
с обич,
като
прическата ми
на послушница,
с високо отрязани коси
и преминавам
не по правилата -
движа се, а всъщност
стоя и съзерцавам
безмълвно
себе си и другите.

28. 08. 2012.

* * *

Пребивавам във времето
под твоя часовник
Мислиш ли,
че е възможно?
Листата на времето
са като музиката -
разговарям
със своите мъртви...
Момчето до часовника
свири "Очи чернiье"
и "Една любов осмисля
целия живот"...
Мислиш ли?

14 август, 2012
Бургас

LUCIA IRISI

ЛУЧИА ИРИСИ - "Три лодки" - (живопис, масло)

  
http://bgsever.info/luchia-irisi.htm


http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/06/05/luchia-petkova-luchia-irisi-edin-ocharovatelen-talant.963689



http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/08/13/luchiia-irisi-jivopis-na-svetlinata.987949
 

  http://cefules.blog.bg/izkustvo/2012/08/13/luchia-irisi-quot-jivopis-blizka-do-prirodata-na-svetlinata-.988050

СЪД

Душата ми е смъртна.
Затова с безсмъртие
ще я обвия,
със злато ще я обкова,
в безкрайна точка
ще я свия -
като Зеница и Съдба.
Да може някога,
когато тя си отиде
от света -
от нея, като съд старинен
и ожаднелите да пият.

15. 08. 2012.

ПЪТУВАНЕ

Свалям си гривната -
ръцете ми винаги
са одраскани
едва забележимо -
като от малини -
ласка от Котката -
Бял Кугър или Бяла Сова...
Невидими драскотини,
които се сливат
с другите линии -
на метрото или на живота.

6. 08. 2012.

КОМИНОЧИСТАЧЪТ И ИГУМЕНЪТ

на Стани - sestra

Коминочистачът и Игуменът -
знам ги от дете и двамата.
Все още ги срещам в големия свят
на големите хора -
и аз се смалявам
и ставам мъничка
и много щастлива -
говоря с мравките
и с тревата -
не се тревожа за гроба си.
Непременно да ме изгорят
и да хвърлят прахта ми
на глетчерите,
които главоломно се топят.
Колко крехки са,
дори магьосниците,
като снегът над Гренландия,
който се стапя за първи път,
откакто знаем за него,
но никой не знае защо...
Никой, дори
Коминочистачът и Игуменът
не знаят.

юли, август 2012

СПРЯЛА СТЪПКА

Вървя
по пътя на ориза -
прекалено големи
са сандалите ми.
Стъпка само
и спира
да ме интересува
всичко, което
ви направлява
всичко, от което
сте направени
и което съдържате.
Съдържанието
е излишно.
Вълнува ме
останалото.

Засявам стъпка
и покълва
сандалово дърво.

2. 07. 2012.

МАЙКА И ДЪЩЕРЯ

Там, където
свършва небето
и започва смъртта -
винаги има
една майка
и една дъщеря.

Там, където
свършват планетите -
в тихия край на света,
два извора винаги светят -
една майка
и една дъщеря.

И обгръщат ръцете им
като в обръч света -
в пръстена на ветровете
зряща, жива вода -
Тя над времето свети -
Майка и Дъщеря.

30. 07. 2012.

БЕЗ СТРАСТНО

Ти пожела смъртта ми -
Брой до три!
Аз нямам време -
То изтече
в неуките ти длани
се смали
подобно пясък
в сенките се свлече.
И може би
безкрайно ще гори
във думите ми
онзи огън -
без смърт,
без спомен,
без сълзи -
като животът ми -
Огромен!

23. 07. 2012.

КЛЮЧ

Човек има
толкова сетива,
колкото живота
помни от вечността.
Шестокрили са
вратите на света -
Шест ключа държа -
Аз съм Седмият ключ.

22. 07. 2012.

ДВЕ ОРХИДЕИ

Когато донесох
орхидеите на дъщеря ми
стаята се изпълни с дъжд -
хубав ден,
но още по-хубава нощ -
дъждът ми говори за вечност,
в кръговрата
на свойто присъствие
се усмихва -
Не искам да знам.
Само искам да чуя.
Смехът от небесна вода
да ме грее наесен,
когато ще бъдеш
по-близко
до мен.

12. 07. 2012.

СВЕТЛИНА И СЯНКА

Студът и горещината -
едно и също нещо -
Баланс на силите -
светлина и сянка,
огън и лед.
С червени коси от залез
не искам да видя
себе си,
нито своята сянка.
Искам да видя теб.
8. 07. 2012. 

 LUCIA IRISI

ЛУЧИА ИРИСИ

ИЗВЪН ТЕБ И МЕНЕ

Ако заговоря езика,
който знам само аз
ще ме разберат ли
онези, които обичам?

Всяка картина има
сърце от светлина,
което тупти в нея,
но вън от времето.

Ти не ме знаеш -
Нито аз тебе.
Възможно ли е тогава
да се познаем?

Въртенето на земята
е друго въртене
навън от времето -
извън теб и мене.

6. 06. 2012.

ЛУЧИА ИРИСИ - Огнено

СТЪЛБ ОТ ТВОРЕНИЕ

Ако някой ми каже -
"Пропусна да набереш лапад!" -
ще му отговоря:
"Никога не пропускам
да набера лапад!"
Никога не пропускам.
Дори, когато орлите
се вият над него,
като незапомнени
мисли -
като непрочетени
от никого стихотворения -
Орлите се вият
над мене,
когато бера лапад -
като свещено зрение
свише.
Никога не пропускам
да набера лапад!
Все едно да
пропусна
да се родя -
или да запиша
това стихотворение
или да забравя
предишното -
незаписано.

15. 06. 2012.

Непредвидимо ПредСказано

Времето срещна Време
и заспа завинаги
(заспа в себе си).

Планетите се разместиха
Вселените се пропукаха
и преляха в сърцата ни.

Пулсациите са знаци
несъвместимо могъщи
в своята повсеместност.

Златното сечение -
сечението на Фибоначи
те срещна с мене -

Пази се! Ще се пропукат
старите сини амфори
от звездни сърцевини.

15. 06. 2012

БЕЗПРЕДЕЛНО

Животът е цирк
с огромен купол -
как ни побира всичките
как ни побира? -
Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам
нямаше да го формулирам.
Щях само да го повтарям
до безкрайност -
докато стигна до нея
и докосна стъкленото й
хладно, голямо синьо
и потъна в него
и прелея в него -
Без предел.

10. VI. 2011.

НА ЕДИН ОЦЕНИТЕЛ

Оценителите оценяват -
бездомни кучета -
да им имам зъб,
означава безсмъртие -
Затова подминавам,
затова подминавам,
затова подминавам -
Докато се науча да карам
каравана от време
като меч, който разсича
отново всичките бури.
Някакво куче бездомно -
това е животът.
Но моят живот е различен.
Затова ти затварям
навеки сърцето си.
И разделят се
нашите пътища.

3. 06 2012.

СЪН

Само теб не съм сънувала.
Усмихна ли се -
друг ще заплаче.

Затова вече не смея
да се смея,
освен насън.

Затова преминавам
като време -
като сън през света.

19. 05. 2012.