На ъгъла
на нашето бездумие
са панделките
за отрязаните ми коси -
кордели тъмни,
корди на китара
потънали в нощта
подобно звуци
заплували
в дълбокото мълчание
на липсата ни,
подредени
като хербарий
в ъгъла на показ,
за да ни видят
спрели минувачи,
когато светлината
косо пада
в прашинките
на малкия следобед
затваря любовта ни
в стъкленица,
за да я счупи
някой друг
случаен
12. XI. 2010.
Няма коментари:
Публикуване на коментар