29.12.2010 г.

В НЕВЪЗМОЖНОСТТА



Тъгата е така огромна,
че ако можех,
нямаше да се родя
сред хората,
потънали в грях
и рани.
Щях да пропусна
следобедното слънце,
ъгъла на хоризонта
и аромата на кафе
в невъзможността
да ме откриеш
и спасиш
сред хората,
на шумния площад,
обречен да се разпадне
и изрони в здрача.


21. XI. 2010.

Няма коментари:

Публикуване на коментар