29.12.2010 г.

ВРАТАТА НА БЕЗКРАЯ





Антиматерията в мен
превръща сърцето ми
в бездънна стомна
за смях и вятър
и за ехо
от смях и вятър...
Сълзите стари
с притъмнелия калай
на времето излъсках
да топлят мрака.
Всяка сълза пролята
огън пали
и ледени цветя чертае
в прозорците
на звездното небе...
Каква тъга навява
вратата на безкрая!


20. XI. 2010



Няма коментари:

Публикуване на коментар