Въздухът ще загуби
извивката на устните ми,
трептенето на стъпките ми
светлината на очите ми...
Огънят ще загуби
топлината на ръцете ми,
моят дъх на светулка,
шепота на косите ми...
Водата ще загуби
невидимото ми тяло,
което морето прегръщаше
и ще прелее в небето...
Там ще засветят сълзите ми
и при теб ще ме върнат.
Мен тишината превърна ме
в Ловец на Време.
Само ти не ме забравяй!
26. X. 2010.
Няма коментари:
Публикуване на коментар