* * *

"Памет няма само
нашето бъдеще"

Знам, няма памет
бъдещето наше...
Самоуверено вървим.
Ноември е...
Бездънни чаши
ще надживеят
своята предметност.
Илюзията за предмет,
за да възвърнат
тъй независимо
от нас, грънчарите,
забравили
за същността.
Все по без памет
за насъщността...
Ще кацне тихо
вятър син

и сенки от листа
ще разпилее
над някакво
Момиченце
Самотно.
И сенки от цветя
тъй странно пъстри
от кръв и приказност
проникнати.
Тогава
ще възкръсне
Палечка.
И ще познае
Андерсен.