29.12.2010 г.

КЪМ ТЕБ




Когато вали
се прибирам в себе си,
полите ми стават широки
като на кукла,
миглите ми докосват дъжда...
Когато вали -
пада в мене дъждът.
Внезапният дъжд ме прегръща,
съня ми реди,
от съня ме изтръгва,
гали тънките ми коси
на среднощна послушница,
с твоя глас зашептява,
момчешките ми коси
проникват в дъжда
и растат като лунни лъчи -
мълчаливи пътища,
които ме водят към теб.


2. III. 2010.



Няма коментари:

Публикуване на коментар