29.12.2010 г.

КОТКАТА


Запалвам мрака
и извайвам огън.
В кръга на времето
окото пазя
на Любовта,
за да проходи
Светът
и изличи
омразата.
В небе от камък
ноктите си
точа,
сина си пазя
в седем думи,
за да е силен,
да надскочи
света
на моето бездумие.
Изтръгнах си
сама сърцето...
Жреците
няма да го видят -
Безплътно е,
лети и свети,
за да го скрият
в пирамида!
Смолите техни
ще разплача,
децата си
пових с небето
и вдън земя
изпратих здрача.
Изгрява
моята комета!

3. XI. 2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар